Окупацията между алтернативите и безизходицата на “оставката”

Image

На 12-ти ноември сутринта няколкостотин студенти излязоха от Ректората и с пеене на химна, и скандирания “Оставка!” се отправиха към парламента. Във фейсбук Ранобудните студенти написаха, че “няма утре – има само днес” и че “окупацията сменя формата си” в “активна блокада на народното събрание”. С това си действие Окупацията загуби битката си и се подчини на действието, отхвърляйки мисленето. Загуби, защото не съумя да разпознае собствената си сила, да се субективира изцяло, и в последна сметка се подчини на инерцията на протестите. Тук трябва да признаем, че надценихме потенциала за превъзмогване на празното означаващо “оставка”. То не успя да се еманципира изцяло от задънената улица, в която се вля, както и от опитите на старата десница да се реанимира през възраждането на носталгичния деветдесетарски език. Continue reading

Окупацията срещу узурпацията

occupiers usurpersИзточник: Поход на справедливостта: общонационален протест

Окупацията в СУ продължава повече от две седмици. Тя бе последвана от серия окупации в други университети и даде малък тласък на отмиращите летни протести. Но предпоставката за пряка връзка между протестите, започнали с назначението на Пеевски, и студентската окупация, е ограничаваща. Външно изглежда, че се възпроизвеждат установените лагери между, от една страна, противниците на правителството, обединени предимно около ГЕРБ и РБ (и съответно около подкрепата си за Плевнелиев), а от друга: привържениците на правителството, които протестират срещу Президента. В началото и ние се заблудихме, че окупацията твърде лесно ще дегенерира в така поставеното противопоставяне. Но физическата атака от 27.10, в която се включи и депутат от БСП (има го заснет как нарежда да се късат плакати, докато нападателите блъскат по вратата), ни накара изцяло да симпатизираме на окупиращите студенти и оттогава прекарахме известно време там. От това, което видяхме, дълбоко се впечатлихме от борбата на студентите да отстояват собствена позиция в рамките на случващото се. А това, което ни ужаси е нахалството на доста десни агитатори, както и неадекватните критики на някои хора с леви идеи. Continue reading

Безмозъчните идват!

Една възможна критика без властова асиметрия

 
на воин
439px-Courtyard_with_Lunatics_by_Goya_1794

Със затихването на протестите, решихме да споделим един анализ, може би малко остарял, предвид конкретните събития, които описва, станали преди повече от месец, но все пак актуален от гледна точка на някои разпространени мисловни схеми при новопоявилите се обществени противопоставяния. Дали те обаче са политически е труден въпрос, тъй като конфликтът между ‘двете страни’ се разиграва през сходни плаващи означаващи. Тези означаващи са вплетени в надпревара за чистотата и автентичността на техническата администрация, а не довеждат до сблъсък между различни управленчески проекти. Казано с други думи: докато се чудим дали Орешарски е истински или фалшив икономически експерт се приплъзва предпоставката за непотребността на политическото и за необходимостта от честна и прагматична експертност, морални господари и постидеологическо пряко гражданско участие. Тази проблематика може да се наблюдава на нивото на разнородни позиции, както при защитници на правителството, така и при опозиционери. Дали новите антагонистични дискурси са ‘действително’ политически или просто легитимират статуквото (без конкретно различие на ниво политики, действия или идеи) не може да се разбере през абстрактни формулировки. По-интересно е до каква степен начинът, по който те конструират своите врагове съдържа потенциал за съпротива, оспорване и социална промяна. Именно това е причината да се обърнем към производството на съперничество и съответно да разкрием потенциала за социална промяна. Докато в предишния пост се занимавахме с фигурата на Провокатора, то сега се обръщаме към безмозъчната и манипулирана Жертва на Задкулисието. Continue reading

Културният фронт на протеста и гражданската борба срещу провокаторите

За съжаление напоследък сме затрупвани с буржоазни задължения и нямаме време за описание на вълнуващите събития покрай настоящите протести. Тук накратко за два елемента: културния фронт и гражданския надзор върху проявленията на Провокацията.

I. Културният фронт

Излизащите във ваканция летни протести често се представят като борба на гражданското общество и европейските му ценности срещу остатъците от комунистическия режим. На новото, което така и не дойде напълно след 23 години напъни, срещу старото, окопало се в собствената си инерция. Обаче конфликтът между двете основни партии – БСП и ГЕРБ – респективно носителките на старото и на новото, се пречупва и през сферата на изкуството, генерирайки перверзна логика. Съвременно (разбирай по западен образец) изглеждащият и звучащ Мишо Шамара се оказа привърженик и говорител на контрапротеста и на БСП (маркирана като столетницата на “нереформируеми комунисти”), докато Веселин Маринов, който е като излязъл от соца и по външен вид, и звучене, както знаем е културният представител на основната опозиционна сила: ГЕРБ.

660_e5cba61e24563e4525bba759defd2edcВеселин Маринов на снимка с важни лица от ГЕРБ: Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов. Continue reading

Протестният импулс за самонараняване

Въпреки различията между двете фази на протеста: от причината за гнева до формите на самоубийствен протест (от самозапалване зимата до елегантни потребителски бойкоти лятото), едно от нещата, които ги обединяват е омразата към политическото представителство в лицето на политическите партии. И зимата, и лятото се издигаха искания за радикална промяна на изборните правила: от въвеждане на мажоритарни избори до граждански независими листи; oт спиране на субсидиите за партиите до отзоваване на депутатите. Двата протеста издигнаха искания за отделяне на партиите от държавната хранилка, а резонът бе: “по-малко разхищения”, “по-малко корупция”. В дясното въображение всичко, което държавата харчи за обществени цели, е равносилно на корупция. Исканията този път не бяха игнорирани и правителството послуша гражданското общество.

Continue reading

Трагедията на самозапалванията се превърна във фарса на средната класа

Протестите, които започнаха на 14.06, бележат важно развитие в разрастващата се политическа криза. След падането на правителстовто на ГЕРБ всички чакаха с нетърпение да излязат пак на протест, но поводът зад сегашните протести не е неутрален. Конкретният повод е назначението на медийния магнат от ДПС за шеф на ДАНС, но как по-точно се възприема това действие? Плътното разбиране на случващото се изисква поставянето на следните въпроси. Първо, доколко новата серия от протести е продължение на зимните? Второ, какво провокира народното недоволство? Трето, как то (може да) се артикулира в един нов политически субект?

Continue reading

Политическата икономия на отнемането като утопически ресурс

the commonСлед началото на рецесията през 2008 г., радикалната европейска левица успя да популяризира понятието за Общото като потенциална алтернатива на кризата. То редовно се представя, например при автори като Хардт и Негри, като “трети път” отвъд неолибералния пазар и т.нар “старо” държавно-контролирано кейнсианско развитие. Разширението на политическата мобилизация на употребите на Общото надмогва радикално левите и анархистични употреби. То отключва множествени символически борби за закотвяне на смисъла му, чиито политически залози определят какви бъдещи политически проекти сме способни да артикулираме днес. Радикалните тенденции разглеждат Общото като възможност за “комунизиране” (напр. Холоуей), създаване и отстояване на пространства, независими от държавата и капитала. А, от друга страна, либералните и/или националистическите апроприации се опитват да сведат Общото, макар и по доста различен начин, до защитата на публичните блага от перверзиите на пазара. Continue reading

Спящият красавец срещу енергийните вампири

…или за всенародните протести

I. Връщането на травмата

Сметката: симптом на потиснатия опит от логиката на либералния капитализъм.

Според психоанализата, човешката психика фунционира така, че гарантира целостта и здравето си чрез потискане на разни особено травматични моменти от живота (напр. загуба на близък, любовна раздяла, преживяно физическо насилие и т.н.). Потискането обаче не може да е тотално и понякога отслабва хватката си. Споменът за травмата може да се върне по време на сън или в ситуация, която отключва механизма на потисната травма. Сметките за ток от последния месец отключиха потиснатия симптом от травмата на вече над 20-годишния Преход към либерална демокрация и капитализъм.

Continue reading

Защо умря Бог?

Image

Antoine Blanchard, Flower Market at the Madeleine

Стандартната интерпретация на известното твърдение на Ницше, че „Бог е мъртъв“ посочва науката (или “технологията” – в по-наивния им вариант) като главната движеща сила, довела до унищожението на Бог. Такъв е аргументът на философи като Брамман (2009), предлагащи „дълбока интерпретация“ на това, към което параболата на лудия наистина препраща. Те стигат до заключението, че всъщност науката детронира Бог като основния гарант на нашата морална вселена, поставяйки на престола непорядъчния морален релативизъм, при който „вече няма горе и долу“ (“Веселата наука”, §125). Макар и да не оспорвамe загубата на нравствени опорни точки в модерността, бихме желали да поставим под въпрос идеята, че именно науката, и само науката, е отговорна за смъртта на Бог. Изоставянето на търсенето на „по-дълбок“ смисъл и оставането на нивото на повърхностните привидности на самата парабола може да спомогне за разкриването на нов източник на релативизъм. Значително по-мощен от самата (атеистична) наука.

Такъв ход изисква поглед и към обстановката, в която се развива действието: „Не сте ли чували за лудия, който запалил един фенер в ярките утринни часове, хукнал към пазара и започнал да вика непрекъснато: ‘Търся Бога! Търся Бога!’? Тъй като много от тези, които не вярвали в Бога, стояли там наоколо точно тогава, той предизвикал голям смях“ (“Веселата наука“, §125). Тук коментатори като Брамман откриват скрит код за учени, но Ницше е поставил просто обикновени хора, извършващи обмени, размени и бартери на пазара. Още повече, както казва лудият, тъкмо тези хора, всички ние, убихме Бог. Може би тази обстановка изглежда твърде тривиална, за да бъде по какъвто и да е начин свързана с обявяването на новината, че Бог е мъртъв, тъй като това убийство е събитие от величина, изискваща издигането ни в божествен статут като убийците на Бог („Веселата наука“, §125). С други думи, тривиалността на пазара задейства интерпретативния ход на Брамман, който търси по-дълбок смисъл (търсенето на нещо по-достойно да носи тази вина – именно науката). За да заобиколим този проблем трябва да се обърнем към Карл Маркс. Именно чрез Маркс може да се разпознае подривния потенциал за подкопаване на стабилните съдържания на нивото на ежедневните пазарни размени. С други думи – как тривиалното (пазарът) си съпречничи с научното като източник необратим релативизъм.

Continue reading

Добрият турчин е изнасиленият турчин

I. Откраднатото удоволствие

Последните дни бяха маркирани от покушението срещу Ахмед Доган. То провокира масови интерпретации на случващото се, мобилизирайки дълбоките находища от национални фантазмени богатства. Най-интересни бяха спонтанните приложения на въпросните ресурси за целите на гражданското разследване на случая. Като най-впечатляващите и показателните са следните двe преплитащи се фантазии:

A) Покушението е плод на “задкулисен сценарий”.

Б) Пишман-убиецът бе не само пребит, но и изнасилен анално на подиума.

Важно е да се отбележи, че тези две тропи се споделят и отляво, и отдясно. Несъзнаваната фантазия успя да пропука съзнателния его-дискурс “Ние не сме расисти, инцидентът беше между турци, ние само искаме справедливост”[1]. Но по-какво съдим, че си имаме работа с (расистка) фантазия?

Continue reading